Всички родители ежедневно са изправени пред предизвикателствата на една от най- важните роли в техния живот – тази на родител.
Сигурна съм, че повечето от вас са изпитвали чувството на вина понякога вечер, преди да си легнат, когато къщата е притихнала, а децата вече спят.
Целувате малките им спящи главички, а сърцето ви е свито от чувство за вина и в главата ви започват да вилнеят въпроси като „ Дали постъпих правлно? „ Дали не прекалих в реакциата си?“, „ Дали направих всичко, което трябваше?“, и други подобни.
Даа точно така! Всички родители се съмняват, защото всички те обичат децата си и искат най-доброто за тях.
В тази статия ще ви дам някои елементарни за изпълнение, но ефективни конкретни стъпки, които ще ви помогнат да изградите атмосфера на уважение и доверие помежду си и как да създадете по-хармонична среда удома.
- Воденето на преговори
Изключително важно е умението за водене на ефективни и интелигентни преговори.
Децата се опитват да водят преговори по-често от колкото дори забелязваме, почти ежедневно като казват неща като: „ „ Може ли да остана още 15 минути, а пасле ще си оправя стаята?“, „ Може ли да поиграя още 5 минути и после ще си напиша домашното?“, „Може ли днес да пропусна тренировка?“ и други.
Опитите за водене на преговори и т.нар. „пазарене“ на детето всъщност са нещо добро, защото по този начин то открито заявява своето желание и потребност като се опитва да намери начин да я задоволи като направи нещо в замяна на това нейно задоволяване.
Възможните родителски грешки в тази ситуация са главно две:
- Да откажат да поговорят с детето, възползвайки се от власт имащата си позиция и възможността да наложат това, което искат и то без обяснения от тяхна срана и от страна на детето и
- Да приемат да удовлетворят молбата на детето, но без да изискат то да поеме отговорност като извърши свое задължение в замяна на извоюваната привилегия, като по този начин то се учи, че може и да се избяга от отговорност.
Ето защо за воденето на ефективни преговори е необходимо да се спазватнякои правила:
- Важно условие за тяхната ефективност е и двете страни да предложат нещо така, че да удовлетворят своите нужди;
- Не бива да се забравя, че някои неща не подлежат на договаряне като например миенето на зъби и писането на домашни, но има и такива, които могат да се обсъждат.
И тъй като децата се чувстват по-спокойни, когато в живота им има правила и ред, може заедно да направите списък с неща, които са задължителни за изпълнение и такива, които могат да се обсъждат и договарят. Нека в изготвянето на списъка участва и детето, така то ще е ангажирано повече и с неговото изпълнение.
- Договорените вече правила за задължително изпълнение и обещанията, дадени при воденето на преговори следва да се спазват, а родителите да бъдат последователни, а не да взимат емоционални решения относно тяхното изпълнение. Например ако сме обещали детето да гледа половин час телевизия или телефон, не е удачно да намаляваме времето му, само защото в момента сме ядосани и обратното – ако сме в настроение – да го увеличим двойно просто ей така.
- Необходимо е всеки да изпълни своята част от обещанието. Не може детето да изпълни своето, а родителят не и обратното – да не допускаме да дава празни обещания, които не смята да изпълни и по този начин да избяга от отговорност.
- Родителят може да направи списък с домакински задължения, които детето може да извършва съобразно възрастта му, за да заслужи някаква своя допълнитена привилегия. Така детето няма да се чувства принудено, ще има право на избор и ще бъде по-склонно да съдейства.
- Да окажем подкрепа на дедето си, както и да го научим да оказва такава
Децата също са хора като нас възрастните! Дааа, звучи смешно! Та кой не го знае, ще кажете вие, но истината е, че често го забравяме.
Те също като възрастните понякога и децата се чувстват уморени, изнервени, стресирани, ядосани, емоцонално или физически изтощени и ако то се намира в някое от тези състояния е напълно нормално то да се съпротивлява и да не желае да изпълнява родителските молби и инструкции.
В тези моменти е важно родителите да умеят да приоритизират. Да оценят кое е по-важно в дадената ситуация. Как се чувства детето, дали е изморено, нервно, гладно или тревожно. В тези моменти първо трябва да се погрижат за физическото и емоционалното му състояние. Така, когато детето е спокойно и е получило необходимата му грижа, то е и по-склонно да сътрудничи и да води ефективни преговори.
Ако детето е емоционално затормозено, можете да го успокоите и разсеете с любимата му песен, танц, заедно с вас, да изгледа епизод от любимото си детско филмче и т.н.
Следователно в тези случаи не е необходимо и даже не е желателно веднага след като сте направили нещо за успокоението на детето да го накарате да извърши някакво свое задължение или да изпълни някаква ваша инструкция.
Нека детето знае, че има право да се чувства добре и заслужава да получава добро отношение, без да е необходимо да прави каквото и да е в замяна, извън моментите, в които изпълнява своите задължения.
- Да научим детето на отговорност за емоциите си и същевременно да ги контролира.
От известно време се опитвам да обясня на дъщеря ми, че тонът и отношението към другите хора са много важно, че е важно да не се отнасяме ненужно агресивно и наставнически. Един ден, без да съм повдигала въпроса, тя дойде при мен с предложение да си измислим дума или израз, с който аз да я подсещам да се опита да каже нещо по спокоен и по-вежлив начин. Колко умно предложение от дете, което дори не е чувало за личностно развитие! Това затвърди в мен убеждението, че трябва да се вслушваме повече в децата си, защото те са природно интелигентни, без предразсъдъци и излишни скрупули. Те могат да бъдат ценни наши учители ако просто им дадем шанс да се изразяват и да мислят свободно. Дайте възможност на детето да измисли начин, който да въведетете като правило в семейството и да се спазва от всички. Така детето ще се ангажира повече със спазването на правилото, което то е измислило и ще започне да се учи на самоконтрол. Споразумейте се, че всеки ще осъщствява контрол за спазването на правилото от другите, така и вие ще имате възможност да съблюдавате спазването му от детето и това ще е част от правилата, а детето ще го знае.
- Да даваме възможност за два избора
Това всъщност е един от най-лесните начини да избегнем „Не-тата“. Обикновено искаме детето да направи нещо, като първо отправяме мила молба, след това ставаме настойчиви и накрая повишаваме тон, за да си гарантираме, че ще бъдем чути. Истината е, че ограничавайки правото на избор на децата, ние осъществяваме властта си, чрез налагането на контрол, а в резултат получаваме първо мълчание, след това категорично или истерично „НЕ, НЯМА!“.
Защо това е така? Защото налагайки собствените си вкусове, норми и правила по такъв начин, ние секваме естествения стремеж на децата към самоутвърждаване, изява и свобода.
Те имат нужда да намерят своето място. На децата им е вродено да харесват и уважават себе си и те естествено се съпротивляват на действията на възрастните, с които изразяват неуважение. Контролираният избор обаче им дава възможност за свободно изразяване на волята и им създават чувство за собствена значимост, по този начин те са и по-склонни да съдействат.
- И последната важна стъпка, с която можем да дадем ценен урок на детето си и същевременно да укрепим връзката мужду нас се състои в това да използваме уместно думата „Извинявай“.
Много родители се плашат от извиненията, отправени към децата им, защото се страхуват, че те могат да подкопаят авторитета им, смятат ги за „стъпка назад“ в положените от тях усилия за налагането на необходимите правила, но всъщност е точно обратното. Когато заслужено се извиним на детето си за наша постъпка, ние всъщност му даваме ценни уроци за това как трябва да се поеме отговорност за действията си, дори, когато това е неизгодно за него, за това, че възрастните също грешат и съответно понякога трябва да подлага на съмнение дори авторитетие в своя живот и да преценява ситуациите и не на последно място, че то заслужава уважение и добро отношение.
Ето защо следващият път, когато сте изморени, усещате, че ядът се надига у вас и започнете да крещите, кажете си „вълшебната думичка“, спрете и обяснете на детето, че сте изтощени, имали сте тежък ден и имате нужда от малко почивка или мълчание. Децата разбират много повече, отколкото възрастните предполагат.
След това седнете до детето си, извинете му се и му обяснете защо сте се скарали, но не нападайки го и те започвайки обяснението с „Ти“. Обяснете какво сте искали да го научите и от какво сте искали да го предпазите. След това го прегърнете, а ако то е сърдито и не желае, му кажете, че разбирате, че в момента може би се чувства обидено и ядосано, но сте на разположение, когато пожелае да дойде при вас. Повярвайте ми, ще има успех, дори и първият път детето да не дойде след извинението при вас, то ще е научило много и ще е оценило проявеното от вас уважение, което неминуемо ще заздрави връзката мужду вас.
